Съвременният и преобладаващ икономически модел необратимо отива към своя край.
Не считам за нужно да опитвам да доказвам горното твърдение, защото ако се огледате наоколо и имате куража да признаете това, което виждате, валидността на твърдението е очевидна – постоянно свиване на средната класа, колапси на банки, увеличаване на безработицата, страни в спиралата на непрекъснато нарастващи дългове – всики знаци са налице.
Вместо това. в тази статия ще се опитам да се фокусирам върху това защо системата се разпада и защо (противно на убеждаването от страна на масмедиите и т. нар. „експерти“) това може би е добра новина.
Темата в известна степен ще бъде генерализирана. Няма да се разглежда конкретната ситуация в една или друга страна. Вместо това, анализът е относно фундаменталните проблеми присъщи на съвременните (и понастоящем преобладаващи) икономически теория и практика. Точно тези присъщи дефекти са това, заради което моделът не може и няма да оцелее в настоящия си вид.
Основи на икономиката
За тези, които нямат никакви предварителни познания по икономическа теория, по-долу са изложени някои основополагащи идеи. Въпреки, че икономическата теория се е разклонила през десетилетията в до някаква степен различни версии, три от тези основни идеи включват:
– Наличните икономически ресурси са ограничени
– Нуждите и желанията, които хората искат да удовлетворят използвайки тези ресурси са неограничени
– Основната движеща сила на всеки участник в икономическа дейност под някаква форма е да постигне и максимизира печалбата/ползата от употребата на икономически ресурси
Горните идеи предполагат:
– В глобален план не е възможно да се удовлетворят икономическите нужда на всички
– Използването на икономически ресурси за удовлетворяване потребностите на някой, по дефиниция може да се случи за сметка на някой друг, чиято нужда няма да бъде удовлетворена
Тясно свързана и следствие от гореизложеното е идеята за конкуренция или с други думи постоянна икономическа борба между хората, компаниите и в крайна сметка отделните нации в стремеж да придобият колкото се може повече ресурси за се себе си оставяйки колкото се може по-малко на останалите.
Проблемите в основата
Пряк резултат от теорията е, че за да могат да бъдат поддържани и увеличавани печалбите, са нужни непрекъснато нарастващи нива на производство на стоки и услуги и непрекъснато нарастващо търсене от страна на потребителите.
В глобален мащаб материалните ресурси налични на планетата са ограничени и повечето от тях са невъзобновяеми (или поне невъзобновяеми със скоростта, с която биват изчерпвани). По този начин непрекъснато нарастващо производство на стоки е физически невъзможно. От друга страна, пак глобално, потенциалният брой потребители също е физически ограничен. Следователно увеличението на потребителите може да бъде постигнато чрез производството на стоки, които са с краткотраен живот и се налага да бъдат често подменяни.
Друга присъща черта на модела е, че за да максимизират печалбата, икономическите участници трябва да намаляват разходите си и по-конкретно с напредването на технологиите, все повече дейности биват пренасочвани за извършване от машини вместо от хора. Колкото по-малко хора работят, толкова по-малко доходи имат и толкова по-малко възможност за компаниите да продават продуктите си.
Гореизложеното е порочен кръг и въпреки, че някои компании все още могат да разширяват пазарите си за сметка на конкурентите, погледнато глобално – комбинацията от производство, ресурси и потребители прави невъзможно да бъде поддържан икономически модел основан на мотивация за икономическа печалба (което, както вече бе упоменато е крайъгълен камък на модела).
Заключение на здравия разум
Не става въпрос дали ни харесва модела или не – факт е, че на ограничена планета, с ограничени ресурси и ограничен брой потребители, модел основан на идеята за непрекъснато нарастващо производство и непрекъснато нарастващо потребление не може да продължава безкрайно. Всъщност има доста индикации, че сме вече близо до този момент – етапът, в който скоростта с която изразходваме ресурсите, надвишава скоростта, с която те се добиват/възобновяват.
Горният опростен анализ формулира проблем и досега изглежда сякаш няма открито работещо решение в рамките на теоретичната постройка на съвременната икономическа наука.
Всъщност такова решение вероятно няма да бъде намерено. Може би, защото решението не е в рамките на самия модел, а в преосмислянето на валидността на основополагащите му идеи. Тези идеи, около които е изграден модела (дали случайно или преднамерено), изглежда се погрешни или най-малкото непълни.
