В повечето култури и общества щедростта е била (и продължава да е) считана за положително качество на човешкия характер. Дори хора, които не са или не считат себе си за щедри, ако са искрени често признават, че се възхищават и ценят това качество у другите. Оставяйки настрана чисто историческото и традиционно възприемане на щедростта като добродетел, което много хора приемат за даденост, би било интерсено да помислим как това качество е полезно не само за този, който я получава, но и за онзи, който я проявява.
За начало в настоящия текст ще дефинираме щедростта в по-широк смисъл като акт или нагласа на даване. Има се предвид щедростта не единствено в материално или финансово изражение. Щедростта е по-скоро нагласа на готовност и желание да дадем без да изискваме или очакваме нещо в замяна.
Представете си една обикновена ситуация, в която пиете сутрешното си кафе в квартала и на съседна маса седи човек с тъжно изражение. Не знаете нищо за този човек, не изпитвате каквото и да е лично привличане, интерес или любопитство към него. Нямате каквато и да е лична причина. Просто защото той е тъжен, а вие сте се оказали там, решавате да седнете при него и да се опитате да го ободрите. Щедростта може да е нещо точно толкова просто и обикновено.
„Какво печеля аз?“
Връщайки се на въпроса за ползите може да изглежда, че сякаш има противоречие. От една страна дефинирахме щедростта като даване без изисквания или очаквания. От друга страна твърдим, че щедростта е от полза и за този, който дава. Как се съвместяват тези идеи? Отговорът на този въпрос е свързан с психиката ни.
Какво е необходимото предварително условие за да можем да дадем? Първо, не можете да дадете нещо, което усещате, че не притежавате. Второ, можете да си позволите да дадете единствено онова, което усещате, че притежавате в достатъчно количество. И още повече, какво означава „достатъчно“? Това е напълно субективно и може да бъде определено единствено от гледна точка на индивидуалното възприятие.
Точно тази нагласа, че имаме достатъчно, е нещото, което е тясно свързано с личното чувство на щастие, хармония и благоденствие. И обратно – усещането, че нямаме достатъчно или нагласата на бедност, е в основата на стреса, неудовлетворението и дори депресията. Възприятията и умствените нагласи, обаче, могат да бъдат съзнателно променяни и това е нещото, което автоматично печелим когато проявяваме щедрост под каквато и да е форма. Проявявакйки щедрост пак и пак, ние утвърждаваме пред себе си „Аз имам достатъчно и поради тази причина мога да споделя с останалите, защото пак ще ми остане достатъчно“.
Някои традиционни духовни учения и ню ейдж учители говорят за Законът на Привличането или казано по-просто – „получаваш това, което излъчваш“. Когато си щедър, щедростта се връща към теб. Когато си добър към другите, резултатът е, че другите са добри към теб.
Не е нужно обаче да вярвате в подобни метафизични твърдения. От чисто психологическа гледна точка субективното чувство на изобилие, което активно упражнявате когато проявявате щедрост, ще ви помогне да бъдете в по-голяма степен в мир със себе си, защото личното преживяване, което наричаме „моят живот“ не е нищо друго освен субективно възприемане на реалност, която само изглежда като външна и обективна.
