Подходящо е една дискусия за духовното търсене да започне с едно по-общо съгласие относно какво е „духовност“. Това е нужно, тъй като значението на това понятие е доста смътно. Всеки сякаш има своя собствена дефиниция. За някои духовността е същото като религията. За други това е нещо отвъд физическия аспект на материалния свят. А за трети е напълно празна концепция, абстракция отвъд каквато и да е конкретна дефиниция.
Макар всяка перспектива да разглежда духовността с различни понятия и идеи, сякаш всички отговори все пак имат нещо общо. Дали говорим за Бог, вселенски закони, еволюция на съзнанието и т.н., в крайна сметка изглежда, че винаги имаме предвид някаква форма на реалност, която се разпростира отвъд нормалните ни сетива и е отвъд обхвата на измервателните ни уреди. Всъщност точно такова е едно изказване на един духовен учител в една от основните религии относно неговата традиция – че тя е метод за познаване на реалността такава, каквато е. И така, макар различните версии на духовността може да са в несъгласие какво съществува, всички те изглежда утвърждават, че има нещо отвъд реалността, която понастоящем възприемаме.
Макар да имам своите собствени духовни убеждения и опитности, ще се опитам да остана безпристрастен и да не защитавам която и да е конкретна форма на духовност. Целта ми е по-скоро да се опитам да илюстрирам защо духовното търсене е нещо, което има връзка с нас и как всъщност винаги вървим по духовен път (дори ако може би не съзнаваме този факт).
Правилата на играта
Без значение какво наричаме „реалност“, сигурно е, че тя ни оказва влияние. Ако съществува някаква структура, рамка на съществуването, то логично предположение е, че тя функционира на основата на някакви принципи, правила, вселенски закони или както и да ги наречем. Доколкото индивидът е част от или функционира в рамките на тази реалност, се подразбира, че колкото повече познаваме тези закони и се съобразяваме с тях, толкова повече функционирането ни ще е гладко.
Можем да използваме физическата аналогия с автотрафик – макар очевидно да можем да избираме как да шофираме автомобила си, ако не познаваме и не спазваме пътните правила, много по-вероятно е да катастрофираме. По подобен начин, ако наистина има „по-голяма реалност“, която ни оказва влияние, колкото по-добре познаваме правилата ѝ, с толкова по-малко „катастрофи“ ще се сблъскаме в живота си. Използвайки същия пример, няма значение дали вярваме в правилата или не – при всички случаи, ако не ги следваме ще изтърпим последиците. По подобен начин дали вярваме или не в по-голяма реалност, ако тя наистина съществува, не можем да избегнем влиянията ѝ.
И сега следващият въпрос е как да знаем дали такава по-голяма реалност наистина съществува? Какво бихте казали на човек, който заявява: „Ако подобна реалност съществува, съгласен съм, че би било полезно да я познаваме по-добре. Как обаче можеш да ме убедиш, че тя наистина съществува? Ако не съм убеден, следването на духовен път изглежда губене на време.“
Собственото ни вътрешно подсказване
Този въпрос очевидно не засяга тези, които вече имат свои духовни убеждения, а по-скоро онези, които твърдят, че вярват само в онова, което могат да видят, чуят, помиришат и т.н. За последните, може би нямам окончателен отговор, а по-скоро бих ги провокирал с няколко въпроса:
„На 100% ли сте ОК във всеки един момент на съществуването си? Чувствате ли понякога, че нещо не е съвсем наред? Смътно усещане, че има нещо, което пропускате в голямата картина (дори да нямате идея какво може да е то)? Чувствали ли сте някога копнеж без никаква идея за какво копнеете?“
Повечето хора биха отговорил с „Да“ на подобни въпроси без много да се колебаят. Това „Да“ често идва от техния собствен вътрешен глас, който се опитва да им привлече вниманието, че има нещо повече, което чака да бъде открито. Самото съществуване на този глас е доказателство за съществуването на по-голяма картина. Дали го приемате като вашето собствено подсъзнание или го наричате с друго име, той ви озадачава именно защото не се вписва в настоящата ви перспектива и разбиране. И ако не се вписва, по дефиниция е отвъд нея. Вие не знаете за неговото съществуване, но той знае за вашето (иначе никога не бихте могли да го чуете). Ако дори само веднъж сте изпитвали усещане, без идея защо го изпитвате, това е доказателство за липсваща част от пъзела.
Съм или не съм?
Парадоксално е, че сякаш без значение как възприемаме себе си (като вярващи в Бог-Създател, религиозни, атеисти и т.н.), на практика всички следваме духовен път. Доколкото търсим щастие, мир, хармония, материално благоденствие – ние на практика се стремим към по-гладко пътешествие в преживяването на съществуването ни. Самият факт, че се стремим към подобно безпроблемно пътуване, е духовно търсене защото познаването на крайната реалност е единственият начин, по който можем да постигнем това.
Разделението на духовни и не-духовни хора е изцяло изкуствено. Всички сме в една и съща лодка. Всички сме духовно търсещи с единствената разлика дали търсенето ни е осъзнато или не. И това е именно причината, поради която противно на някои широкоразпространени нагласи, духовното търсене засяга всеки един от нас – може би по начини, които все още не можем да си представим.
