„Във всяка лъжа се съдържа частица истина“
Съществуват множество конспиративни теории, а нови възникват буквално всеки ден. Те са на всякакви теми, но в повечето случаи са свързани по някакъв начин с предполагаеми тайни планове и дейности от страна на националните и глобални елити, които по един или друг начин нарушават интереса (или поне не са за общото благо) на обикновените хора.
Макар да е ясно, че много от тези теории са продукт на въображението, преувеличени или дори откровени лъжи, има такива, които са подкрепени със солидни доказателства. Въпреки, че доказателствата може да не са достатъчно категорични за да представят вярна и цялостна картина на това, което стои зад дадена конспиративна теория, те често са убедителни по отношение на това какво не е истина, а именно официалната версия представяна от т. нар. надеждни източници.
Често единственото основание за отхвърлянето на дадена информация като „конспиративни глупости“, е мнението на всякакви мейнстрийм учени, експерти, длъжностни лица, на които по подразбиране възлагаме по-голямо доверие, отколкото на някой средностатистически човек от квартала.
Нека ви разкажа истинска история, която ако не ми се беше случила лично, вероятно нямаше да повярвам. Водех дискусия с един човек във връзка с конспирацията на глобалния елит за световно господство, контролът им върху медиите и т.н. Споделях това, което бях чел в различни източници и това, което считах за логични разширени изводи по темата.
След като изслуша доводите ми (които не е задължително да са били валидни), човекът ме прекъсна и ми зададе много искрено въпрос, който за няколко мига ме остави безмълвен: „Но ако това, което казваш е истина, как е възможно никога да не чуваме за него по новините в големите медии като CNN например?“
Аргумент, който оборава сам себе си, не е ли така? Ако някой просто допусне възможността, че конспирацията е истинска и че медиите са контролирани, той не би очаквал същите тези (контролирани) медии да отразяват този факт, нали? Въпреки това, онзи човек искрено вярваше, че привежда валиден аргумент против моите доводи. С това просто исках да илюстрирам колко далеч може да стигне безкритичното ни отношение, вкарвайки ни в режим на стадно и сляпо приемане.
Дотук се опитах да подчертая защо не трябва да отхвърляме всички истории за неща покривани от сенчести интереси и други подобни единствено защото някои ги е нарекъл „теория на конспирацията“.
По-долу са дадени два примера за „конспирации“, които в крайна сметка са се оказали истина.
Зона 51
Сведения за съществуването на строгосекретна военна база в пустинята Невада има от десетилетия от страна на множество хора включително обикновени граждани, цивилни изследователи и вътрешни информатори (последните с предполагаема информация от първа ръка по темата).
Макар естеството на дейностите извършващи се там да е било и да продължава да бъде предмет на много спекулации, самото съществуване на подобна база успешно е отхвърляно от официалните източници като „теория на конспирацията“ в продължение на десетилетия. Едва през 2013 правителството на САЩ открито призна че Зона 51 е истинска.
Ако тази част от историята се оказва истинска, а не продукт на нечие богато въображение, как можем да сме сигурни, че няма частица истина и в други свързани с нея теми като обратно инженерство върху извънземни кораби?
Централната банка на САЩ (Федералният резерв) е частно притежавана/контролирана институция
Противно на общоприетото мнение, Федералният резерв не е обществен/правителствен орган. Това би означавало, че дейността му е мотивирана на първо място (ако не и изцяло) от частни интереси.
Макар юридическите детайли да оставят поле за дискусия дали и доколко е частна/обществена институция, някои аспекти на организацията му (отразени в официални документи) сякаш ясно показват, че на практика той не носи отговорност пред нито един частен/служебен орган. Можете да потърсите повече информация сами.
Горните два примера за Зона 51 и Федералния резерв бяха подбрани на случаен принцип и поради факта, че информация за тях е налична в изобилие и човек който има желание може да я проучи сам за себе си. Споменаването им тук цели да илюстрира факта, че понякога „конспиративна теория“ може в действителност да е „конспиративна практика“.
И идваме на въпроси от рода на „Дори ако тези теории са истински, защо да ми пука? Защо да се интересувам да знам?“. Всеки следва да отговори на тези въпроси сам за себе си. Може би една изходна точка би могла да бъде „Ако това е истина, оказва ли по някакъв начин влияние на моя собствен живот, и ако да, как точно?“
Бихте ли искали да знаете дали лекарствата, които ви предписват наистина целят да излекуват здравословните ви проблеми? Или са направени така, че всъщност просто да облекчават симптоми и да ви държат като дълготраен „клиент“ на фармацевтичната индустрия? Ок ли сте да дишате все по-замърсен въздух от употребата на фосилни горива, ако от десетилетия може би съществуват чисти енергийни алтернативи скрити единствено заради корпоративна алчност?“
Ако считате, че тези и подобни въпроси имат отношение към собствения ви живот, да имате отворен ум към „теории на конспирацията“, вероятно не би било загуба на времето ви.
