Мотивацията е важна част от живота ни. Всъщност може да се каже, че едва ли има нещо, което мислим, казваме или правим без конкретна причина или цел, без конкретен и субективен отговор на въпроса защо го правим. Няма значение дали става въпрос за поведението ни на работа или вкъщи, за начина по който общуваме с хората или за която и да е друга форма на действие. Мотивацията винаги е налице дори когато можем понякога да не я осъзнаваме.
Мотивацията като двигател за действие функционира на много нива и това да имаме един единствен мотив е единствено временно състояние. Непрекъснато и често автоматично променяме перспективите си докато превключваме между различни действия. Очевидно е например, че се събуждаме сутрин и отиваме на работа с идеята да изкараме прехраната си. След това вечерта излизаме и пием бира с приятел мотивирани от нуждата от приятен разговор. Ако бихме могли да си представим напълно спиране на осъзнатите и подсъзнателните ни мотиви, това би означавало да останем в неактивно, статично състояние на съществуване. На практика обаче, това почти никога не се случва.
Придържайки се към горните обяснения е логично да очакваме, че по подразбиране би следвало да има пълно съответствие между мотив и действие т.е. ако е налице мотивът, би последвало и действието. За съжаление нещата не винаги са толкова прости. Сигурен съм, че всеки може да се сети за осъзната цел или желан резултат (т.е. мотивът е налице), който обаче под никаква форма не е подкрепен от действие за постигането му.
Бихме могли да допуснем, че може би връзката между действие и мотивация е еднопосочна и че всяко действие има в основата си мотив, но не всеки мотив задължително поражда действие. Но може би едно по-логично обяснение е, че единствената причина да не предприемем действие във връзка с даден мотив, е съществуването на друг по-силен мотив с обратен знак.
Това ни връща на въпроса за множеството нива на мотивация, които вече споменахме и застъпването на различни мотиви, които в зависимост от интензитета си създават нетен ефект и предопределят дали да действаме или не. Желанието за постигане на дадена цел влиза в конфликт с липсата на воля за действие. Това може да е замаскирано под каквато и да е форма като типичната е да се намират всякакви „съществени причини“ за отлагане ден след ден. И макар отчасти облекчени от извинението, което си намираме, доколкото резултатът продължава да бъде желан ние продължаваме да имаме вътрешен конфликт знаейки, че не се приближаваме към този резултат.
От мотивация към действие
С оглед по-горното стигаме до по-практичен въпрос. Как да се мотивираме достатъчно за да се задействаме по отношение на даден желан резултат?
Един от възможните подходи е да се опитаме да открием и премахнем мотивите, които влизат в противоречие с целта ни, така че да достигнем до положителна „нетна мотивация“, която би ни дали нужния подтик. Този подход обаче, сякаш не е толкова лесен. На първо място както вече споменахме, налице са съзнателни и несъзнателни мотиви като последните не се откриват толкова лесно. На второ място, потенциално многото неутрализиращи се един други мотиви създават несигурност колко от тях бихме могли да открием.
При тези трудности бихме могли да потърсим друго разрешение. Вместо да се фокусираме върху множеството вече съществуващи контра-продуктивни мотиви, бихме могли да насочим усилията си към това да развием или формирам нов мотив, който е достатъчно силен за да създаде положителен нетен резултат, не чрез намаляване на „отрицателната“ страна, а чрез увеличение на „положителната“.
Може би тук е мястото да отбележим, че в някои случаи не е задължително нужно да се мотивираме към действие. Това е особено валидно, когато желаният резултат е външен. Така например, вместо сам да си поправите оградата, бихте могли да платите на някой да го направи вместо вас. Дори по отношение на външните резултати обаче, не винаги е възможно да минем без лични усилия.
Мотивацията и личната трансформация
Когато става въпрос за каквато и да е форма на лична трансформация, няма изход. Доколкото желаният резултат е нужно да се случи в самите вас, никой и нищо не може да ви отнеме този товар – или действате или не получавате резултата. Въпреки, че мотивационният механизъм функционира на вътрешно ниво, той може да бъде задействан (и всъщност точно това става през повечето време) от външния свят.
Подходящ е примерът когато избирате да отидете във фитнеса вместо да тренирате вкъщи. Ако някога сте опитвали и двата начина вероятно бихте се съгласили, че един от плюсовете на фитнес залата е, че цялостната ѝ атмосфера и хората, които се потят наоколо от физическо натоварване, подсъзнателно действа като стимул за вашата собствена тренировка. От друга страна вкъщи е много по-трудно да останете фокусирани намирайки всякакви незначителни извинения да се оставите на мързела.
Когато подходящият стимул не е пред очите ви, винаги можете да се огледате наоколо. Съществуват много подходи, много начини и много стимули, които са подходящи за различни характери. Някои от тях могат да включват напътствия стъпка по стъпка от страна на ментор, други могат да залагат на „моркова и тоягата“ оставяйки на вас да отработите детайлите.
В крайна сметка винаги остава за всеки сам да избере начина, който най-добре подхожда на личната му ситуация.
