Глобалните и многопосочни ефекти на коронавирус пандемията са толкова значими, че сякаш не е пресилено да го наречем „епохално“ събитие за цивилизацията в настоящия й вид.
Може би обаче, истинската значимост на това събитие не е фактическата му страна, а начинът по който цивилизацията минава през това преживяване. В тази и няколко следващи публикации, основният фокус няма да бъде за това какво е вирусът, колко е смъртоносен или заразен, откъде се е появил и т.н. (макар, че тези въпроси няма как да бъдат избегнати напълно като основа за по-нататъшен размисъл). Вместо това ще се опитаме да отговорим как и защо преживяването ни на тази ситуация е точно такова каквото е и защо е (може би) по-различно от други подобни. Защо сме толкова „разтърсени“ на лично и колективно ниво.
Да започнем с нещо базово. Това, което ще напиша по никакъв начин не цели да омаловажава, който и да е аспект на ситуацията, а да подчертае факта, че характеристиките на тази ситуация сами по себе си не са нещо „невиждано и нечувано“, че сме се сблъсквали с подобни ситуации и преди.
Вирусът е…просто още едно заболяване
От научна гледна точка всеки вирус, бактерия или каквато и да е друга форма на заболяване могат да бъдат изучавани и описвани по най-различни начини, с най-различни особености и характерни черти (напр. симптоми, начин на заразяване и т.н.).
На ниво преживяване обаче, коронавирусът както и всеки друг болестотворен организъм и дори самият процес на остаряване, в крайна сметка се свеждат до едно и също нещо – нарушаване на нормалното функциониране на тялото ни, временно или трайно, което само по себе си или в комбинация с други причините може в крайна сметка да доведе до окончателното му спиране.
На практика каквито и идеи да имаме за вируса, дали го възприемаме по различен начин, дали се страхуваме от него по-малко или повече няма абсолютно никакво значение – той е просто още един спътник като много подобни на него, които са около нас от самото ни раждане. Без значение дали ги виждаме, дали им обръщаме внимание, тези спътници – всички възможни причини за влошаване на здравето ни и евентуалната ни смърт са около нас и винаги са били.
Коронавирусът не ни поставя в никаква принципно нова ситуация, нищо „ново“, което преди го е нямало. Единствената разлика е, че при създалите се обстоятелства ни се налага да гледаме спътника в очите, а не че преди го е нямало. Възможността да се разболеем от която и да е болест, знайна или незнайна, възможността да бъдем погубени физически по всяко време и по всякакъв начин – никога не сме били свободни от това и никога няма да бъдем дори само за част от секундата. Вирусът не ни прави по-смъртни отколкото сме били, а просто ни напомня, че винаги сме били такива.
Целта на горния кратък увод в темата за коронавируса е да отхвърли или поне да смекчи възпримането ѝ като някаква „обективна“ и независеща от нас ситауция, на която сме безпомощни жертви. Както и с всяко друго нещо в живота, всичко се свежда до възприятията ни.
Следва продължение…
