Тази статия е замислена като въведение към някои теми, които поради една или друга причина остават извън полезрението на средностатистическия човек или просто биват игнорирани.
Макар темите които попадат в тази категория да са многобройни и да включват неща като извънземни, НЛО, конспиративни теории, древни митове, шаманско лечение и т.н., всички те имат нещо общо. Повечето от тези сфери на познание биват възприемани от широката общественост като някак „нереални“ и следователно ненужни. Под една или друга форма, хората ги отхвърлят като нямащи нищо общо с „реалния живот“ и в този смисъл ги считат за загуба на време.
Изглежда живеем във времена и общество, при които обхвата на интересите ни се определя основно през призмата на тяхната полезност. С други думи, определен тип познание си струва, само ако е практично. Любопитството заради самото любопитство т.е. нуждата да знаем просто защото имаме нужда да разширим познанието си за света, не е толкова преобладаваща.
От позиция на горното, целта е да опитаме да представим на хората с рационална нагласа гледна точка по отношение потенциалните ползи от подобен род познание.
Проблемът е, че всички източници на информация, които считаме за традиционни и официални, са формирали през годините у широката общественост (в някои случаи в продължение на цели поколения) безкритично възприемане на информацията, която бива поднасяна. Тази нагласа на приемане без подлагане на съмнение е погрешна поради поне една причина:
Надеждността на „експертите“
На първо място, всички етикети които даваме на хората и на база на които оценяваме капацитета им и познанията им, са просто изкуствени титли и сами по себе си не следва да бъдат приемани като неоспорим довод, че тези хора са благонадеждни.
Например един професор в дадена научна област няма цялото познание в своята сфера. Още повече, по своята същност научното познание постоянно еволюира. Сигурен съм, че всички традиционни учени в миналото са „знаели“, че Земята е плоска, но не тяхна е заслугата сега да знаем, че е кълбо.
Освен това, преди да е професор, дадена личност е на първо място човешко същество като вас и мен. Като такова, тя притежава всички несъвършенства на човешко същество включително свои конкретни убеждения, предразсъдъци и т.н. Те неизбежно оказват влияние на нейните мнения и интерпретация на научните факти.
Вторият проблем в нагласата на сляпо приемане не е свързан с това дали някой притежава или не познание по дадена тема. Става въпрос по-скоро за мотивите на дадения човек (или на неговата група или общност). Тази мотивация е нещото, което в голяма степен формира това, което той би направил с познанието, с което разполага. Фактът, че някой знае много, не означава непременно, че би споделил това познание достоверно.
Макар да съм сигурен, че повечето хора биха се съгласили с горното, когато ни се представят две противоположни мнения, ние често сме склонни към формиране на предварителна нагласа в полза на този, който възприемаме за „експерт“ или „авторитет“. Това автоматично ни заключва възможността поне да осмислим правилно другата възможна истина, която ни е представена.
Следващите три части на настоящата статия ще се фокусират върху 3 конкретни теми, които дори когато биват засегнати в традиционните източници, биват разглеждани основно като измислица, вместо като възможна реалност.
