Съществуват множество конспиративни теории, а нови възникват буквално всеки ден. Те са на всякакви теми, но в повечето случаи са свързани по някакъв начин с предполагаеми тайни планове и дейности от страна на националните и глобални елити, които по един или друг начин нарушават интереса (или поне не са за общото благо) на обикновените хора.

Макар да е ясно, че много от тези теории са продукт на въображението, преувеличени или дори откровени лъжи, има такива, които са подкрепени със солидни доказателства. Въпреки, че доказателствата може да не са достатъчно категорични за да представят вярна и цялостна картина на това, което стои зад дадена конспиративна теория, те често са убедителни по отношение на това какво не е истина, а именно официалната версия представяна от т. нар. надеждни източници.

Често единственото основание за отхвърлянето на дадена информация като „конспиративни глупости“, е мнението на всякакви мейнстрийм учени, експерти, длъжностни лица, на които по подразбиране възлагаме по-голямо доверие, отколкото на някой средностатистически човек от квартала.

Нека ви разкажа истинска история, която ако не ми се беше случила лично, вероятно нямаше да повярвам. Водех дискусия с един човек във връзка с конспирацията на глобалния елит за световно господство, контролът им върху медиите и т.н. Споделях това, което бях чел в различни източници и това, което считах за логични разширени изводи по темата.

След като изслуша доводите ми (които не е задължително да са били валидни), човекът ме прекъсна и ми зададе много искрено въпрос, който за няколко мига ме остави безмълвен: „Но ако това, което казваш е истина, как е възможно никога да не чуваме за него по новините в големите медии като CNN например?“

Аргумент, който оборава сам себе си, не е ли така? Ако някой просто допусне възможността, че конспирацията е истинска и че медиите са контролирани, той не би очаквал същите тези (контролирани) медии да отразяват този факт, нали? Въпреки това, онзи човек искрено вярваше, че привежда валиден аргумент против моите доводи. С това просто исках да илюстрирам колко далеч може да стигне безкритичното ни отношение, вкарвайки ни в режим на стадно и сляпо приемане.

Дотук се опитах да подчертая защо не трябва да отхвърляме всички истории за неща покривани от сенчести интереси и други подобни единствено защото някои ги е нарекъл „теория на конспирацията“.

По-долу са дадени два примера за „конспирации“, които в крайна сметка са се оказали истина.

Зона 51

Сведения за съществуването на строгосекретна военна база в пустинята Невада има от десетилетия от страна на множество хора включително обикновени граждани, цивилни изследователи и вътрешни информатори (последните с предполагаема информация от първа ръка по темата).

Макар естеството на дейностите извършващи се там да е било и да продължава да бъде предмет на много спекулации, самото съществуване на подобна база успешно е отхвърляно от официалните източници като „теория на конспирацията“ в продължение на десетилетия. Едва през 2013 правителството на САЩ открито призна че Зона 51 е истинска.

Ако тази част от историята се оказва истинска, а не продукт на нечие богато въображение, как можем да сме сигурни, че няма частица истина и в други свързани с нея теми като обратно инженерство върху извънземни кораби?

Централната банка на САЩ (Федералният резерв) е частно притежавана/контролирана институция

Противно на общоприетото мнение, Федералният резерв не е обществен/правителствен орган. Това би означавало, че дейността му е мотивирана на първо място (ако не и изцяло) от частни интереси.

Макар юридическите детайли да оставят поле за дискусия дали и доколко е частна/обществена институция, някои аспекти на организацията му (отразени в официални документи) сякаш ясно показват, че на практика той не носи отговорност пред нито един частен/служебен орган. Можете да потърсите повече информация сами.

Горните два примера за Зона 51 и Федералния резерв бяха подбрани на случаен принцип и поради факта, че информация за тях е налична в изобилие и човек който има желание може да я проучи сам за себе си. Споменаването им тук цели да илюстрира факта, че понякога „конспиративна теория“ може в действителност да е „конспиративна практика“.

И идваме на въпроси от рода на „Дори ако тези теории са истински, защо да ми пука? Защо да се интересувам да знам?“. Всеки следва да отговори на тези въпроси сам за себе си. Може би една изходна точка би могла да бъде „Ако това е истина, оказва ли по някакъв начин влияние на моя собствен живот, и ако да, как точно?“

Бихте ли искали да знаете дали лекарствата, които ви предписват наистина целят да излекуват здравословните ви проблеми? Или са направени така, че всъщност просто да облекчават симптоми и да ви държат като дълготраен „клиент“ на фармацевтичната индустрия? Ок ли сте да дишате все по-замърсен въздух от употребата на фосилни горива, ако от десетилетия може би съществуват чисти енергийни алтернативи скрити единствено заради корпоративна алчност?“

Ако считате, че тези и подобни въпроси имат отношение към собствения ви живот, да имате отворен ум към „теории на конспирацията“, вероятно не би било загуба на времето ви.

Част 1 | Част 2 | Част 3

The post Въведение в „нетрадиционните“ теми (Част 4) appeared first on Пространство за размисъл.

Макар всяка перспектива да разглежда духовността с различни понятия и идеи, сякаш всички отговори все пак имат нещо общо. Дали говорим за Бог, вселенски закони, еволюция на съзнанието и т.н., в крайна сметка изглежда, че винаги имаме предвид някаква форма на реалност, която се разпростира отвъд нормалните ни сетива и е отвъд обхвата на измервателните ни уреди. Всъщност точно такова е едно изказване на един духовен учител в една от основните религии относно неговата традиция – че тя е метод за познаване на реалността такава, каквато е. И така, макар различните версии на духовността може да са в несъгласие какво съществува, всички те изглежда утвърждават, че има нещо отвъд реалността, която понастоящем възприемаме.

Макар да имам своите собствени духовни убеждения и опитности, ще се опитам да остана безпристрастен и да не защитавам която и да е конкретна форма на духовност. Целта ми е по-скоро да се опитам да илюстрирам защо духовното търсене е нещо, което има връзка с нас и как всъщност винаги вървим по духовен път (дори ако може би не съзнаваме този факт).

Правилата на играта

Без значение какво наричаме „реалност“, сигурно е, че тя ни оказва влияние. Ако съществува някаква структура, рамка на съществуването, то логично предположение е, че тя функционира на основата на някакви принципи, правила, вселенски закони или както и да ги наречем. Доколкото индивидът е част от или функционира в рамките на тази реалност, се подразбира, че колкото повече познаваме тези закони и се съобразяваме с тях, толкова повече функционирането ни ще е гладко.

Можем да използваме физическата аналогия с автотрафик – макар очевидно да можем да избираме как да шофираме автомобила си, ако не познаваме и не спазваме пътните правила, много по-вероятно е да катастрофираме. По подобен начин, ако наистина има „по-голяма реалност“, която ни оказва влияние, колкото по-добре познаваме правилата ѝ, с толкова по-малко „катастрофи“ ще се сблъскаме в живота си. Използвайки същия пример, няма значение дали вярваме в правилата или не – при всички случаи, ако не ги следваме ще изтърпим последиците. По подобен начин дали вярваме или не в по-голяма реалност, ако тя наистина съществува, не можем да избегнем влиянията ѝ.

И сега следващият въпрос е как да знаем дали такава по-голяма реалност наистина съществува? Какво бихте казали на човек, който заявява: „Ако подобна реалност съществува, съгласен съм, че би било полезно да я познаваме по-добре. Как обаче можеш да ме убедиш, че тя наистина съществува? Ако не съм убеден, следването на духовен път изглежда губене на време.“

Собственото ни вътрешно подсказване

Този въпрос очевидно не засяга тези, които вече имат свои духовни убеждения, а по-скоро онези, които твърдят, че вярват само в онова, което могат да видят, чуят, помиришат и т.н. За последните, може би нямам окончателен отговор, а по-скоро бих ги провокирал с няколко въпроса:

„На 100% ли сте ОК във всеки един момент на съществуването си? Чувствате ли понякога, че нещо не е съвсем наред? Смътно усещане, че има нещо, което пропускате в голямата картина (дори да нямате идея какво може да е то)? Чувствали ли сте някога копнеж без никаква идея за какво копнеете?“

Повечето хора биха отговорил с „Да“ на подобни въпроси без много да се колебаят. Това „Да“ често идва от техния собствен вътрешен глас, който се опитва да им привлече вниманието, че има нещо повече, което чака да бъде открито. Самото съществуване на този глас е доказателство за съществуването на по-голяма картина. Дали го приемате като вашето собствено подсъзнание или го наричате с друго име, той ви озадачава именно защото не се вписва в настоящата ви перспектива и разбиране. И ако не се вписва, по дефиниция е отвъд нея. Вие не знаете за неговото съществуване, но той знае за вашето (иначе никога не бихте могли да го чуете). Ако дори само веднъж сте изпитвали усещане, без идея защо го изпитвате, това е доказателство за липсваща част от пъзела.

Съм или не съм?

Парадоксално е, че сякаш без значение как възприемаме себе си (като вярващи в Бог-Създател, религиозни, атеисти и т.н.), на практика всички следваме духовен път. Доколкото търсим щастие, мир, хармония, материално благоденствие – ние на практика се стремим към по-гладко пътешествие в преживяването на съществуването ни. Самият факт, че се стремим към подобно безпроблемно пътуване, е духовно търсене защото познаването на крайната реалност е единственият начин, по който можем да постигнем това.

Разделението на духовни и не-духовни хора е изцяло изкуствено. Всички сме в една и съща лодка. Всички сме духовно търсещи с единствената разлика дали търсенето ни е осъзнато или не. И това е именно причината, поради която противно на някои широкоразпространени нагласи, духовното търсене засяга всеки един от нас – може би по начини, които все още не можем да си представим.

Част 1 | Част 2 | Част 4

The post Въведение в „нетрадиционните“ теми (Част 3) appeared first on Пространство за размисъл.

Моят приятел считаше, че познание на тема извънземни по никакъв начин не носи практическа полза – не би разрешил какъвто и да е конкретен проблем в живота му. В този смисъл, причината за липсата му на интерес към темата се свеждаше до следното: „Ок, да кажем, че утре знаем със сигурност, че сме осъществили контакт с интелигентен извънземен живот. Какво би променило това за теб?“

Вместо да се опитвам да отговоря на неговия въпрос, отвърнах с мой такъв, който ми се стори по-подходящ – „Какво би било същото, като преди?“

Проблемът сякаш е, че през годините възможността за извънземен контакт е била разглеждана просто като научна фантастика или въображаем сценарий. Когато някой приема нещо за изцяло хипотетично, но почти невъзможно в реалността, нагласата му остава само повърхностна. Нещо в смисъла на: „Всички знаем, че контакт с напреднала извънземна раса е невъзможен, но тъй като ме питаш, представям си, че ако някой ден това се случи и т.н.“ Убеждението е вече налице, че това не е нищо друго освен фантазия и следователно в анализа на евентуалните последици липсва задълбоченост.

Нека просто си представим…

Ако оставим за миг настрана скептичността си относно възможността за извънземен контакт и честно се опитаме да си представим подобна ситуация, сигурни ли сме, че нагласата ни би останала „Е, и какво?“

Първият и пряк резултат от открит контакт с извънземни (на глобално и физическо ниво по неопровержим начин), би бил психологически. Дали ще е просто емоционална реакция като страх, вълнение, въодушевление, то малко вероятно е на лично ниво да приемем подобна новина като „просто още едно заглавие в медиите“. Ще има известен шок, независимо дали положителен или отрицателен, но със сигурност някакъв шок. Той ще донесе в живота ви идеи, с които може би никога не сте си представяли, че можете да се сблъскате.

Дори на лично ниво да останете достатъчно балансиран и да продължите деня си като че ли нищо не се е случило, малко вероятно е общество като цяло да не реагира. Дали ще има масова паника и трафик задръствания или празнуване под една или друга форма, но хората няма да работят по същия начин, няма да се държат по същия начин, няма да мислят по същия начин.

Макар, че много неща ще се случват, е само въпрос на време да започнат да се проявяват много по-важни и интересни последици. Когато емоционалната реакция (каквато и да е тя) в някаква степен утихне, самият факт да знаем, че при нас е интелигентен извънземен живот (или дори, че винаги е бил тук), неминуемо ще повдигне у нас въпроси. Въпроси, чиито отговори винаги сме приемали за даденост. Тези въпроси ще касаят различни сфери на живота ни и в много от тези сфери ще се окажем в ситуация, в която ще се наложи да преосмислим и предефинираме наши базови идеи относно това какво е възможно и невъзможно.

По-практична перспектива

Общоприета идея (особено в западните общества), е че да имаме работа (и да получаваме възнаграждение под някаква форма) е необходимо условие за съществуването ни. По-точно свикнали сме да вярваме, че няма друг начин, по който бихме могли да се издържаме.

Съществуващият икономически модел и преобладаващите икономически теории са основани на идеи от рода на „Ресурсите са оскъдни и никога достатъчни за да удовлетворят нуждите на всички“ или „Единственият начин да имаш дял в тези ресурси е да произвеждаш и продаваш нещо, от което други се нуждаят“ (работата на практика е форма на продажба на времето и усилията ни срещу пари). Дали ни харесва ситуацията или не, факт е, че повечето хора я приемат за даденост: „Това е животът. Работиш за да оцеляваш.“

По какъв начин е вероятно да се промени това възприятие? Може би първоначално ще възникнат по-незначителни въпроси като „Как тези извънземни са пропътували до нашата планета?“, „Каква технология и какъв тип енергия са използвали?“ и т.н. Въпросите ще се натрупват един върху друг и обхватът им ще се разширява все повече. Ще дойде момент, в който всеки един от нас ще осъзнае, че новите технологии и енергия използвани от извънземните имат потенциала да променят радикално цялата ни материална среда.

Ако знаем без капка съмнение, че разполагаме с енергия на нулевата точка в неограничени количества и е налице нужната технология за използването ѝ, това ще означава в крайна сметка, че почти всички материални нужди на човечеството могат да бъдат адекватно удовлетворени по почти изцяло автоматизиран начин. Вместо да се налага да вършим едно или друго нещо под формата на професия за да оцеляваме, ще имаме свободата да избираме какво да правим с времето си.

Представете си човек, чиято страст е да рисува, но върши някаква отегчителна работа просто за да оцелява. В икономически модел основан на „оскъдност“, този род ситуация е често срещана. В условия на нов икономически модел основан на автоматизирано или почти неограничено материално изобилие, хората ще имат много повече свобода да живеят, вместо да преживяват.

Гореизложеното е просто една линия на размисъл относно възможните последици от открит контакт с извънземни и разбира се възможни са много и различни сценарии. Идеята обаче е отново – каквито и да са промените, животът ни би се променил значително (ако не и изцяло) и в това няма съмнение.

И сега, ако допуснем, че никога преди не сте се затормозявали с размисли за „извънземен контакт“ като реалистична възможност и може би току-що сте започнали да проявявате здравословно любопитство към темата, с готовност да проучите малко от малко сами наличната информация. Какво бихте открили?

Различни източници на информация

Ще откриете огромно количество информация. Много от нея няма да струва нищо – резултат налудничави фантазии на някой човек или под формата на изпипани измами от страна на хора експлоатиращи темата за печалба.

В същото време, ще попаднете на истории от сериозни изследователи (като д-р Стивън Гриър) и информатори (като Кори Гуд). Ще прочете за проучвания от страна на правителството и формиране на тайни структури (Маджестик 12) провеждащи секретни проекти (проект „Синя Книга“), които търсят всякаква възможна информация относно извънземни и използват това познание в своя полза в игра на пари и власт. Ще попаднете също така на експерти и вътрешни информатори (в т. ч. пилоти, астронавти, високопоставени бивши военни, учени и правителствени служители), чиито твърдения за сведения от първа ръка по темата, макар и често невероятни, заслужават сериозно внимание.

Запознаването със сякаш объркващи и противоречиви информации ще ви кара едновременно да вярвате и да се съмнявате. Може да ви се стори, че е невъзможно да намерите окончателен и убедителен отговор. И все пак, ако се задълбочите достатъчно и прилагате здрав разум и критичен анализ в изследванията си, вярвам, че едно нещо със сигурност ще стане ясно:

Без значение какво са ви казвали традиционните и официални източници в продължение на десетилетия, има достатъчно доказателства, че нещо не е съвсем така, че нещо липсва или е било преднамерено скрито от вниманието ни по отношение на съществуването на извънземен живот и вероятното му взаимодействие с човечеството в продължение на цялата ни позната и дори липсваща история на тази планета. Каква е окончателната истина може пак да остане несигурно, но е много вероятно, да се убедите в това, което не е истина – официалната, редактирана и „орязана“ история на човечеството.

Активният интерес подпомага разкритията

Макар личният ни интерес по темата да е само въпрос на личен избор, мисля, че е важно да помислим как изборите ни влияят върху цялостната картина. Колкото повече хора проявяват активност като четат, дискутират, проявяват интерес без страх да бъдат наречени „луди“, толкова повече тези, които са в позиция и готови да разкрият истината, ще са окуражени или дори въвлечени в ситуация, в която извънземното разкритие ще се случи.

Всъщност налице са индикации, че процесът е вече започнал и набира скорост. От нас зависи да се случи по-скоро, вместо по-късно. Изглежда, че извънземните са взаимодействали с човечеството в продължение на цялата му история и еволюция. Сега обаче е моментът, в който се нуждаем това взаимодействие да стане много по-открито и непосредствено за да ни помогне (може би) да се справим с проблемите, които са пред нас като вид.

* Забележка: поради факта, че най-сериозните и авторитетни проучвания по темата на настоящата публикация са в англоезични източници, по необходимост външните връзки в текста сочат към англоезични сайтове

Част 1 | Част 3 | Част 4

The post Въведение в “нетрадиционните” теми (Част 2) appeared first on Пространство за размисъл.

Макар темите които попадат в тази категория да са многобройни и да включват неща като извънземни, НЛО, конспиративни теории, древни митове, шаманско лечение и т.н., всички те имат нещо общо. Повечето от тези сфери на познание биват възприемани от широката общественост като някак „нереални“ и следователно ненужни. Под една или друга форма, хората ги отхвърлят като нямащи нищо общо с „реалния живот“ и в този смисъл ги считат за загуба на време.

Изглежда живеем във времена и общество, при които обхвата на интересите ни се определя основно през призмата на тяхната полезност. С други думи, определен тип познание си струва, само ако е практично. Любопитството заради самото любопитство т.е. нуждата да знаем просто защото имаме нужда да разширим познанието си за света, не е толкова преобладаваща.

От позиция на горното, целта е да опитаме да представим на хората с рационална нагласа гледна точка по отношение потенциалните ползи от подобен род познание.

Проблемът е, че всички източници на информация, които считаме за традиционни и официални, са формирали през годините у широката общественост (в някои случаи в продължение на цели поколения) безкритично възприемане на информацията, която бива поднасяна. Тази нагласа на приемане без подлагане на съмнение е погрешна поради поне една причина:

Надеждността на „експертите“

На първо място, всички етикети които даваме на хората и на база на които оценяваме капацитета им и познанията им, са просто изкуствени титли и сами по себе си не следва да бъдат приемани като неоспорим довод, че тези хора са благонадеждни.

Например един професор в дадена научна област няма цялото познание в своята сфера. Още повече, по своята същност научното познание постоянно еволюира. Сигурен съм, че всички традиционни учени в миналото са „знаели“, че Земята е плоска, но не тяхна е заслугата сега да знаем, че е кълбо.

Освен това, преди да е професор, дадена личност е на първо място човешко същество като вас и мен. Като такова, тя притежава всички несъвършенства на човешко същество включително свои конкретни убеждения, предразсъдъци и т.н. Те неизбежно оказват влияние на нейните мнения и интерпретация на научните факти.

Вторият проблем в нагласата на сляпо приемане не е свързан с това дали някой притежава или не познание по дадена тема. Става въпрос по-скоро за мотивите на дадения човек (или на неговата група или общност). Тази мотивация е нещото, което в голяма степен формира това, което той би направил с познанието, с което разполага. Фактът, че някой знае много, не означава непременно, че би споделил това познание достоверно.

Макар да съм сигурен, че повечето хора биха се съгласили с горното, когато ни се представят две противоположни мнения, ние често сме склонни към формиране на предварителна нагласа в полза на този, който възприемаме за „експерт“ или „авторитет“. Това автоматично ни заключва възможността поне да осмислим правилно другата възможна истина, която ни е представена.

Следващите три части на настоящата статия ще се фокусират върху 3 конкретни теми, които дори когато биват засегнати в традиционните източници, биват разглеждани основно като измислица, вместо като възможна реалност.

Част 2 | Част 3 | Част 4

The post Въведение в „нетрадиционните“ теми (Част 1) appeared first on Пространство за размисъл.